COURAGE
Свързване на колекции

×
Пънкарите през социализма

Пънкарите през социализма

Темата на този урок е пънк субкултурата през социалистическия период. Разказвайки историята на няколко музикални групи, целта му е да представи отношението на властта към феномени, напълно различни от официалната идеология, към движенията и техните сподвижници, които са заклеймявани като девиантни. Освен това ще бъдат дискутирани типичните за пънк движението места на изява, както и възможностите за неговото присъствие в публичната сфера през последното десетилетие на социалистическия период.

Понятия

  • субкултура
  • пънк
  • пропаганда
  • фензини
  • цензура
  • девиации

Компетенции

По време на курса и заниманията учениците трябва:

  • да се запознаят с основните места на музикалната ъндърграунд сцена и нейните представители през социалистическия период, особено с пънкарските движения;
  • да се запознаят с контекста на музикалната култура от този период, фокусирайки се върху собствената си държава;
  • да разберат механизмите на цензурата, забраната и наблюдението;
  • да разберат сложните взаимовръзки между готовността да се съобразяваш и да бъдеш в опозиция;
  • да разберат стремежите на музикалните групи и да се запознаят с различните форми на опозиция в областта на музиката.

Начин на мислене: учениците трябва

  • да могат да анализират връзката между музикантите и властта през социализма;
  • да ценят свободата на изкуството и музиката;
  • да ценят формите на опозиция срещу ограниченията на партията.

Умения: учениците трябва

  • да могат да намират информация, свързана с живота на пънкарите, като се фокусират върху собствената си държава;
  • да разпознават спецификите на съпротивата в творбите;
  • да могат ефективно да работят с базата данни.

Пънк

Пънкът е както музикален жанр, така и субкултурно (различно от културата на мнозинството) движение. Той се появява около 1975-1976 г. в Лондон и Ню Йорк, когато се сформират британската група „Sex Pistols“ и американската „Ramones“ и когато Пати Смит, „кръстницата на пънка“, която има огромно влияние върху движението в Централна Европа, започва своята кариера. Музиката и начинът на живот, с който се свързва пънкът, стават популярни основно сред недоволните младежи, които са засегнати от икономическата криза и безработицата; те искат да дадат израз на несъгласието си с  институционализираните социални, културни и музикални норми. Движението отрича популярната култура, консерватизма и хипарството, като се обявява за анархистичен социален ред. Сред типичните белези на пънкарството са гневът, свободомислието, подривното поведение и провокативното облекло. Пънк музиката се характеризира с прости структурни форми и агресивно сценично поведение.

 

 

 

 

Пънкът в социалистическите страни

Въпреки предпазливостта на социалистическите държави, в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ в. движението прониква в източно и централноевропейските държави. Пънк поколението е израснало в социалистическата система и затова приема нейната структура за даденост. В същото време пънкарите се сблъскват с упоритото мълчание на родителите си по отношение на миналото, което допълнително усилва тяхното любопитство. Младежите пънкари искат да предизвикат съществуващия строй; те отхвърлят аполитичното отношение на по-старото поколение, гражданското подчинение и държавния контрол, като търсят възможности за по-различен начин на живот. Провокативното им облекло следва западните тенденции; те носят прокъсани дрехи, ботуши и износени кожени якета. Често срещани са прическите мохок, както и безопасните игли, носени вместо бижута.

Още от самото начало властите виждат във феномена заплаха от „западно хулиганство“ и се опитват да го контролират по различни начини; опитват се да дискредитират музикалните групи и техните почитатели в медиите, полицията демонстрира сила, а концертите се следят от Държавна сигурност. Сред музикалните групи или в тяхното обкръжение се внедряват информатори. Ако полицията намери за необходимо, прекратява концерти, арестува публиката или членовете на групата, а в някои крайни случаи дори ги изправя пред съда, което може да доведе и до тяхното влизане в затвора. Провокативно облечените младежи рискуват да не могат да продължат образование си и дори да си намерят работа; те са обект на непрекъснат тормоз по улиците или в училище и са подложени на проверка на самоличността на всяка крачка.

Музикални групи

Въпреки че политическият климат в Централна и Източна Европа през 80-те години на ХХ век се характеризира с всеобщо смекчаване, поради бунтарския характер на движението, пънк групите са постоянно подложени на репресии.

Първите югославски пънк групи се сформират в Хърватия („Paraf“, 1976 г.) и Словения („Pankrti“, 1977 г.).

Първата унгарска пънк група, „Spions”, е основана през 1977 г. и има всичко на всичко три концерта в Унгария, два от които са спрени, както е обявено поради технически причини. Фронтменът на групата, Гергели Молнар, който по-късно емигрира в Канада, е под постоянно наблюдение; неговият учител по английски например е инструктиран да го товари с домашни, за да не може да участва в подривни дейности.

Музиката на „Auróra“, група от Дьор, е забранена заради текстове на песни, насочени срещу системата; групата получава няколко официални предупреждения от властите. Концертите на група „Vágtázó Halottkémek“ (VHK) са спирани неколкократно, а членовете й са под постоянно наблюдение и за тях се пишат подробни докладни.

Може би най-известната история е свързана с „CPg“ („Come on Punk Group), пънк група от Сегед, която от самото начало разгневява властите със своите радикални антикомунистически текстове на песни. По време на един концерт публиката разкъсва на парчета пиле, използвано като реквизит за шоуто, и членовете на групата са арестувани и осъдени на две години затвор за подстрекателство. През 1984 г. членовете на група „Közellenség“ („Обществен враг“) от Веспрем също са арестувани и осъдени на затвор за агресивно поведение и престъпление срещу държавата.

Първите пънк групи в Полша се сформират през 1978 г.: „The Boors“, „Kryzys“, „Tilt“ и „Deadlock“ във Варшава, „Speedboats“ в т.нар. Труймясто (Гданск, Сопот и Гдиня) и „The Poerocks“ във Вроцлав. В началото полският пънк е тясно свързан с неоавангардните артистични групи, студентски клубове и художествени галерии и не е толкова ангажиран с политиката. Пънкът се превръща в масово движение в Полша от началото на 80-те години на ХХ век, след въвеждането на военно положение. Поради нарастващия контрол от страна на властите няколко от пионерите на движението емигрират в чужбина, а „Brygada Kryzys“ („Кризисна бригада“) е забранена, тъй като властите не одобряват името на групата. Чехословашката група „FPB“ използва няколко сценични имена, за да обърка тайната полиция, под чието постоянно наблюдение се намира.

Чехословашкият пънк води началото си от групата „Extempore“, в чиято песен „Libouchec“ от 1979 г. Миколаш Хадима изрича думата „bullshit“ (глупости) от сцената, което провокира яростта на социалистическите власти, които искат да го вкарат в затвора.

Концерт на „Energie G“ е спрян, а групата се разпада поради непрекъснатия тормоз на полицията.

В ГДР приоритет на властите е да се справят с „пънкарския проблем“. Тайната полиция на Източна Германия, Щази, редовно наблюдава и разпитва музикантите и внедрява информатори сред тях. Група „Planlos“ („Безпланов“), основана през 1980 г., е една от първите пънк групи в ГДР. Нейният фронтмен, Михаел Бьолке, по-късно разказва в няколко интервюта за непрекъснатия полицейски тормоз. Групата „Schleim-Keim“ е сформирана през 1981 г. и си сътрудничи с други музиканти при записването на първия пънк албум в ГДР, „DDR von unten“ („ГДР отдолу“, 1983 г.). Албумът успява да достигне до Западна Германия, къде се радва на известен успех; в ГДР обаче той се разпространява само чрез презаписване на касетите. Щази е наясно със звукозаписния процес, но се намесва, чак когато албумът е завършен. Двама от членовете на „Schleim-Keim“, Клаус и Дитер Ерлих, са арестувани, а Димитри Хегеман получава забрана за напускане на ГДР.

Властите не пощадяват и „L’Attentat„ (основана през 1983 г.). Двама от членовете на групата, певецът Бернд Щраке и басистът Майк Райхенбах, са арестувани и осъдени на затвор. Чак след като се сменя режимът, става ясно, че китаристът на групата, Имад Маджид, е отговорен за ареста на Райхенбах и Щраке като неофициален служител на Министерство на държавната сигурност.

В рамките на Съветския съюз пънк културата става популярна първо в Латвия. Първата пънк група, „Akla Zarna“ („Сляпо черво“), е основана през 1985 г., но през 1987 г. си променя името на „Inokentijs Marpls“. Заедно с други членове на пънк движението, те са постоянно малтретирани от властите; дори през 1989 г. телевизионно предаване за групата е цензурирано.

В Румъния силният държавен контрол се оказва сериозно препятствие пред появата на „вредната“ пънк субкултура. Няколко групи се сформират в Крайова – „Terror Art” и „Antipro“ например – и от самото начало са поставени под наблюдението на тайната полиция. Някои членове на пънк групи са арестувани, а част от тях – измъчвани по време на разпитите.

В социалистическите държави пънк музикантите никога не могат да правят легални записи. Руските групи „Автоматические удовлетворители“ („Автоматични удовлетворители“) и „Гражданская Оборона“ („Гражданска отбрана“) не могат да издадат нито един запис, въпреки своята популярност. Техните домашни записи се разпространяват като самиздат, точно като музиката на българската група „Нови цветя“, основана през 1979 г.

Въпреки всичко „по-леките“ версии на пънка в крайна сметка се легализират от властите. Полската група „Tilt“ например свири на официални фестивали и успява да издаде запис. Унгарската група „Bizottság“ („Комитет“) се състои от артисти и замества гнева и неудовлетвореността на пънка с хумористични и гротескови елементи. Тя става толкова популярна, че в крайна сметка е одобрена от културната политика на властите, макар че й се налага да прави компромиси; групата трябва да промени името си на „A. E. Bizottság“ (А. Е. идва от съкращението на името на Алберт Айнщайн) поради опасната отпратка към Централния комитет.

В края на 80-те години на ХХ век, по време на перестройката на Михаил Гурбачов, сблъсъците между властите и артистите стават редки. Тази сдържаност може да се илюстрира с успеха на съветската група „Звуки Му“ („Звукът му-у-у“), която свири смесица от алтернативен рок и пост-пънк и чийто албум от 1989 г. е продуциран от Браян Ено, бивш член на „Roxy Music“.

Пънк сцени

Клубове

Пънк групите от социалистическия период имат възможността да свирят основно в алтернативни клубове. Концерт на британската група „Raincoats“ е организиран в Галерия „Remont“ във Варшава, ръководена от Хенрик Гайевски; концертът се провежда на 1 април 1978 г. и се смята за увертюра към полския пънк. Галерията е затворена през 1979 г., след което Гайевски отваря „Post Remont“, като се фокусира върху образование и алтернативни субкултури, вместо изложби. След като Гайевски емигрира, студентският клуб „Hybrydy“ се превръща в основната сцена на варшавския пънк.

В Чехословакия „Пражките дни на джаза“, организирани през май и ноември 1979 г., са първият фестивал, където са допуснати да свирят пънк групи, а много нови групи се сформират под негово влияние. В края на 80-те години на ХХ век обаче властите започват всестранна атака: нежеланите групи са забранени и вписани в черния списък, а пънкарите стават жертви на нападенията на полицията и медиите. Въпреки това движението не може да бъде спряно; нови групи се сформират и извън столицата („F.P.B“, „Visaci Zamek“, „Plexis“, „Zóna A stb.“).

„Fekete Lyuk“ („Черната дупка“) отваря врати през 1988 г. и е най-значимият алтернативен клуб в Будапеща около времето на промените. Той се превръща в култово място за времето си, тъй като клиентите му се радват на сравнително голяма свобода, въпреки че присъствието на полицията е постоянно. Сцената му съвместява мирно различни музикални жанрове; пънкът се премества там след затварянето на пънк клуб „Kispest“. Групи като „Auróra“, „VHK“, „Trottel“, „Hisztéria“ и „Bizottság“ свирят редовно в клуба.

Списания, фензини, колекции

Фензините са аматьорски печатни издания, списвани от литературни, музикални или филмови почитатели. Първият пънк фензин в Полша, озаглавен „QQRYQ, е създаден от Пьотър „Пиете“ Вербицки през 1985 г. Първото и второто му издание са неуспешни, но от третото издание са разпространени 50 копия и впоследствие печели голям брой сътрудници, кореспонденти, дистрибутори и читатели. „QQRYQ“ заедно с „Аntena Krzykuот Варшава скоро се превръща в едно от най-влиятелните списания за хардкор пънк в Полша. Вербицки създава и огромна частна колекция, съдържаща касети, статии и фензини от 80-те години на ХХ век.

Артистичният албум „Polski punk 1978-1982“ („Полски пънк 1978-1982“) съдържа фотографии, фензини, листовки и записки, свързани с водещите фигури от първата вълна на полския пънк. Албумът, издаден през 1990 г. в 1000 бройки от фотографката Анна Дабровска-Лайонс, е изкупен за един миг. Дабровска-Лайонс планира да издаде втори тираж през 2018 г.

Substitut“ в Берлин е най-големият архив за пънк субкултура в ГДР, създаден от Михаел Бьолке, член на групата „Planlos“. Архивът съдържа песни, плакати, листовки, колекции от текстове на песни, характерно пънкарско облекло и рисунки.

Колекцията от плакати на Томаш Цуньей включва сведения за алтернативния начин на живот в Унгария през 80-те години на ХХ век, най-вече за ню уейв и пънк движенията.

Documents of punk life from the era can also be found in the collection of Ferenc Kálmándy, as well as in the collection of historian Gábor Klaniczay.

Сведения за пънк живота от епохата могат да се открият в колекцията на Ференц Калманди, както и в колекцията на историка Габор Кланицай.

Фотоколекцията „Fortepan“, съдържаща фотодокументация от ХХ век, е изключително важна, тъй като предоставя свободен достъп до фотографиите. Колекцията се състои от голям брой снимки от ежедневния живот на ъндърграунд и пънк движенията.

Изложби

Журналистката и фотографка Анна Дабровска-Лайонс е сред най-важните фигури в пънк средите във Варшава. Въпреки че, както тя сама казва, никога не е била под наблюдение и не е била цензурирана, през 1986 г. тя емигрира в Англия. Нейните портретни снимки на първата вълна на пънка са изложени през 1983 г. във Варшава.

Дабровска се фокусира върху емоционалното изражение на лицата и атмосферата, а не върху външните белези на тези движения.

С изложбата „Fuck 89“ в „ADA“ алтернативният културен център представя анархисткото пънк движение във Варшава в годините на прехода. Изложбата представя основно фотографии, листовки, брошури и фензини и е съпътствана от концерти, беседи, работилници и филмови прожекции.

Изложбата „Warsaw Punk Pact“ е представена в Лайпциг през 2017 г. и има за цел да отбележи четиридесетгодишния юбилей на пънка в Източна и Югоизточна Европа. Тя завършва с беседи, презентации и филмови прожекции.

Изложбата „ostPUNK! – too much future“ е представена първоначално в Берлин през 2005 г., а по-късно – в Дрезден и Хале. Сценарият на „ostPUNK!“ е написан от Михаел Бьолке и Хенрик Герике, бивш певец в групата „Leistungsgleichen“. През 2007 г. в сътрудничество с Карстен Фибелер е заснет документален филм със същото заглавие, който представя шестима бивши пънкари, разказващи истории от живота си. През март 2018 г. в Риека е открита изложба за хърватската пънк група „Paraf“. Журналистът Велилд Декич е събрал колекция от няколко фотографии, корици на албуми и други документи за групата. Графитите, създадени от членовете на групата през 1977 г. на едно от стълбищата в Риека, са обявени за защитена културна реликва.

Пънкарите не са мъртви

От края на 80-те години на ХХ век силното негодувание затихва и пънк културата губи своето значение. Движението обаче продължава своя живот в Централна и Източна Европа, но вече не като политическа, а като музикална тенденция, често преплетена с други музикални жанрове (рок, метъл, хардкор, рап).

Упражнения: Кураж и филмов фестивал

  • Погледнете първия образец от колекцията от плакати на Томаш Цуньей!

Коя е Ана Франк и какво представлява лозунгът „No future „ (Без бъдеще)?

  • Гледайте филмът „Bp underground („Будапещенски ъндърграунд“) до единадесетата минута и отговорете на въпросите!

a.) Какво е отношението на властите към пънк сцената от 80-те години на ХХ век и как се отнася тя към властите?

b.) Какво можете да научите за връзката между скинхедс и пънкарите?

c.) Как може да се характеризира външният вид на пънк групите?

d.) Кой е Петер Ердьош, споменаван в песента на „CPg“?

e.) Какво представлява недоразумението, свързано със съкращението „CPg“? Каква може да е причината за него?

  • В коя съвременна група свирят заедно трима от членовете на „Bizottság„? Потърсете отговора в базата данни на „Кураж“!
  • Подгответе презентация за „Fekete Lyuk“! Изгледайте частта (от осмата минута) от филма „Bp Underground, свързана с него!
  • Какво означава бунтът чрез музиката в Румъния, една от държавите с най-репресивни системи в социалистическия блок? Запознайте се с работата на Андрий Партош в базата данни на „Кураж“!

Правилно или грешно! Открийте отговорите в регистъра „Кураж“! Ако отговорът е грешен, открийте правилния!

Изложбата „Infernal golden age“ („Адски златен век“) заимства името си от песен на група „ETA“.

Историкът Габор Кланицай, който е сред ключовите фигури на опозицията, подчертава в един доклад, че най-добрите моменти на унгарския ню уейв не са документирани; парадоксално, по-подробни сведения за него получаваме от наблюденията на полицията и тайните служби.

Ъндърграунд музиката е слабо застъпена в Унгарския музей на рока. Символът на анархията може да бъде открит на листовка на групата „Kryzys Romansu“.

В късометражния филм „I Could live in Africa“ („Мога да живея в Африка“) се разказва за пънк група, наречена „Izrael“.

 

 

Допълнителни задачи:

В началото на часа:

  • Слушайте пънк песен (напр. „UMCA“ на „CPg“, запис на концерт на „VHK“, „Kinderkrieg“ на „L’Attentat“, „L’Attentat, „Tere Perestroika“ на „M.K.E.”), която е на език, който не разбирате. Какво ви говори песента за състоянието на духа на нейните автори?
  • Каква друга субкултура, освен пънка, познавате?
  • Открийте точното значение на „анархия“! Подгответе презентация!
  • Срещу какво мислите, че бихте въстанали в днешно време? Напишете текст на песен за това в стила на пънка! Ако можете да свирите на музикален инструмент, напишете и музика към песента!
  • Изгледайте целия филм „Bp Underground“! По какъв начин е свързан пънкът с хардкор стила? Разберете повече за това и подгответе Powerpoint презентация!
  • Разгледайте снимките на Томаш Урбан за пънка от колекцията „Fortepan“! Имитирайте хората на снимката! Двама души могат да се присъединят и да представят гледната точка на полицай и външен наблюдател (напр. човек, седящ в колата си)!